За този набор от снимки бях вдъхновен от работата на Владимир Димитров Майстора. По-специално периодът 1924-1951 г., през който той рисува портрети на жени, изобразяващи чистата, красива, психически силна и трудолюбива българка от онова време. Запитах се, съвременната българка същата ли е? Има ли тя същите качества, които предизвикаха интереса на Майстора?
Отговорите на тези въпроси ме вдъхновиха да снимам съвременните млади жени по малко необичаен начин – носещи традиционни български дрехи като тези, които носят жените в работата на Владимир Димитров. Жените са заобиколени от житни, макови, лавандулови и розови полета, сред овощни дървета и лозя. Сякаш образите им се сляха с природата и времето спря. Използвах техники за колаж, за да завърша фона на всяко изображение. Есенните плодове символизират приемствеността на живота, впрегната от силата на слънцето, добавяща към характера на всеки портрет.
